Смисълът на живота
Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!
Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!?
Защо ще живее, напред ще върви,
мечтае, копнее, бори се и твори?
Но животът е мисия, той е и дар,
понякога тежък, земен товар.
А ти пак живееш, на всичко готов
и черпиш сили от живота суров.
Когато изпълнен си с много любов,
дори и вървейки до студен, тъмен ров,
без ропот носи си кръста голям,
макар и подтиснат, понякога сам!
Знай, винаги има надежда пред нас,
една светлина пътя огрява.
Вървѝ все напред и си повтаряй на глас,
че велик е Твореца, който живот ти дарява!
© Руми All rights reserved.
не знам защо не съм отразила този ти коментар, но се сетих някак си за това стихотворение и... виж ти, изненада! Благодаря ти за петте усмивки, за звездичките! Давам пет, каквото и да е, но е от сърце! 
