25.09.2008 г., 10:40  

Смисълът на живота

1.2K 2 6

Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!

Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!?
Защо ще живее, напред ще върви,
мечтае, копнее, бори се и твори?

Но животът е мисия, той е и дар,
понякога тежък, земен товар.
А ти пак живееш,  на всичко готов
и черпиш сили от живота суров.

Когато изпълнен си с много любов,
дори и вървейки до студен, тъмен ров,
без ропот носи си кръста голям,
макар и подтиснат, понякога сам!

Знай, винаги има надежда пред нас,
една светлина пътя огрява.
Вървѝ все напред и си повтаряй на глас,
че велик е Твореца, който живот ти дарява!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Антоан, виртуални приятели или не, аз също съм щастлива, че се познаваме! ❤️
  • Хей, Антоан, не знам защо не съм отразила този ти коментар, но се сетих някак си за това стихотворение и... виж ти, изненада! Благодаря ти за петте усмивки, за звездичките! Давам пет, каквото и да е, но е от сърце!
  • Мисана, винаги успяваш да вникнеш в същноста на едно произведение!
    Целта ми не бе да получа висока оценка, но ти благодаря за всичко, което си написал и го оценявам! Радвам се, че стихотворението ми ти е харесало! Приеми и моите поздрави!
  • Много ценен поетичен текст, който до голяма степен е призван да спести лутанията в дебрите на живота на много търсещи истината за смисъла му души. Виждането, че животът е мисия и дар, но в някои случаи и един много тежък и отговорен товар е много вярно и не мога да не го споделя и приветствам. Основният извод е, че само любовта може да облекчи страданията ни и докато я има, има и надежда в пътя ни. Длъжни сме обаче, да славим Твореца.

    Чудесно стихотворение си написала, Руми! Мъдро и отговарящо на най-съществените въпроси, които всички ние си задаваме.

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
  • на мен също много ми хареса!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....