25 авг. 2023 г., 06:21

Смолиста нощ 

  Поэзия
181 4 3

Смолиста нощ валя за кратко...

тежко диша се ,влагата задавя.

Мирисът напомня на пожар

все още дишащ във гората.

 

Времето е спряло за промени,

с години крие се от нас...

а ние ,гадини самозвани

търсим облагата на този Свят.

 

Продаваме,дори и без пари,

история,земя и слава...

знамена дори...Държава!?

Народа инвалид остана.

 

А къде е "Милата Родина"?

Бършем чуждите сълзи,затягаме

колани, но панталоните ги няма.

Велики бяхме ,някога – преди.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви,Приятели че споделихте мойте мисли и чувства за любими и за подкрепата.Нека вашите мечти бъдат сбъднати!За разбирането и търпението за написаното в стиха нося отговорност пред вас!Не споменавам време и дела а много стара истина,че някога сме били ,Велики!И нека,Бог бъде с нас!Амин!Бъдете вдъхновени,Обичам ви!!!
  • Наистина тъжни истини, за които те поздравявам, Ачо!
    Но си мисля, че българското величие е повече исторически блъф, отколкото някогашна реалност.
  • Истина, тъжна истина, Ачо!
Предложения
: ??:??