Смолиста нощ
Смолиста нощ валя за кратко...
тежко диша се ,влагата задавя.
Мирисът напомня на пожар
все още дишащ във гората.
Времето е спряло за промени,
с години крие се от нас...
а ние ,гадини самозвани
търсим облагата на този Свят.
Продаваме,дори и без пари,
история,земя и слава...
знамена дори...Държава!?
Народа инвалид остана.
А къде е "Милата Родина"?
Бършем чуждите сълзи,затягаме
колани, но панталоните ги няма.
Велики бяхме ,някога – преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
