30 окт. 2014 г., 00:09

Смразяване 

  Поэзия
601 0 11

Този мраз как заключва

и пълзи, как пълзи,

и в сърцето се цели.

Толкова смътни следи

през комина висок

вият черни къдели.

Слънцето търсят. Навярно.

Мракът навънка гнезди.

Кръг е времето.

Мислите режат наравно

със надеждата

прошумяла едва.

Само малка пролука,

скрита в очите ми –

твоята топла ръка,

гони дневната скука

и смачква в ъгъла ми страха.

После обаче е липса,

скрита зад ред

от нощния стих,

която смалява,

всяко право да искам.

 

Как пречупва само,

как счупва

на студа жестокият вик.

 

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??