Oct 30, 2014, 12:09 AM

Смразяване 

  Poetry
643 0 11

Този мраз как заключва

и пълзи, как пълзи,

и в сърцето се цели.

Толкова смътни следи

през комина висок

вият черни къдели.

Слънцето търсят. Навярно.

Мракът навънка гнезди.

Кръг е времето.

Мислите режат наравно

със надеждата

прошумяла едва.

Само малка пролука,

скрита в очите ми –

твоята топла ръка,

гони дневната скука

и смачква в ъгъла ми страха.

После обаче е липса,

скрита зад ред

от нощния стих,

която смалява,

всяко право да искам.

 

Как пречупва само,

как счупва

на студа жестокият вик.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??