Смразяване
Този мраз как заключва
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок
вият черни къдели.
Слънцето търсят. Навярно.
Мракът навънка гнезди.
Кръг е времето.
Мислите режат наравно
със надеждата
прошумяла едва.
Само малка пролука,
скрита в очите ми –
твоята топла ръка,
гони дневната скука
и смачква в ъгъла ми страха.
После обаче е липса,
скрита зад ред
от нощния стих,
която смалява,
всяко право да искам.
Как пречупва само,
как счупва
на студа жестокият вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
