Смутено
Откакто ти се появи,
моят сън смути луната
и стенат мислите дори:
„Чакай, скъпи, гост във мрака.”
Ще дойда много тихо
в задимена тъмна стая.
Без дъх ще те докосна плахо.
Безумно грешна ще остана.
През облак от цигарен дим
малка и невинна ти изглеждам.
В мрака искам да останеш само ти,
желаещо в очите ми поглеждащ.
С моя грях света ти ще подпаля,
превърнала копнежите във мигове.
На утрото без жалост ще оставя
във всяка част от теб безсилия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
