Откакто ти се появи,
моят сън смути луната
и стенат мислите дори:
„Чакай, скъпи, гост във мрака.”
Ще дойда много тихо
в задимена тъмна стая.
Без дъх ще те докосна плахо.
Безумно грешна ще остана.
През облак от цигарен дим
малка и невинна ти изглеждам.
В мрака искам да останеш само ти,
желаещо в очите ми поглеждащ.
С моя грях света ти ще подпаля,
превърнала копнежите във мигове.
На утрото без жалост ще оставя
във всяка част от теб безсилия.
© Ина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
