Не знам точно какво ми става...
Преди време открих ключа,
но забравих на къщата адреса.
Мисля, че неканена живея вече
(приюти ме една друга фойерверка)
в дома, където Големия фитил те дебне.
Гледай как изгарям на терасата му сетне,
заобиколена от взривоопасното му племе;
дай ни само жичка, ток и ще взривим всички врагове.
Или може би сами ние сме си врагове?!
Сега се чувствам сякаш съм изпуснала живота.
(да, знам, млада съм, времето пред мен е...)
Всички други обаче сте получили билета.
Експресният, до гарата „Спокойствие и радост“.
Докато аз съм изоставена на спирка „Безучастност“,
със съдба да чакам да се поправи на влака някаква неизправност...
И не знам точно какво ми става.
Преди време открих ключа,
но забравих на къщата адреса.
На чужд адрес неканена живея,
заобиколена от фитили дребни като мен;
не мога за прегръдка да помоля,
защото ще ме взривят те за по-малко и от ден.
Само да намеря къщата отново,
без някой ключа ми да открадне подло;
и само една прегръдка да получа от човека близък,
ще ми мине всичко и без барутен писък.
© Вая ВИ Все права защищены