16.08.2022 г., 12:44

Смяна на адреса

822 1 0

Не знам точно какво ми става...

Преди време открих ключа,

но забравих на къщата адреса.

 

Мисля, че неканена живея вече

(приюти ме една друга фойерверка)

в дома, където Големия фитил те дебне.

 

Гледай как изгарям на терасата му сетне,

заобиколена от взривоопасното му племе;

дай ни само жичка, ток и ще взривим всички врагове.

Или може би сами ние сме си врагове?!

 

Сега се чувствам сякаш съм изпуснала живота.

(да, знам, млада съм, времето пред мен е...)

Всички други обаче сте получили билета.

 

Експресният, до гарата „Спокойствие и радост“.

Докато аз съм изоставена на спирка „Безучастност“,

със съдба да чакам да се поправи на влака някаква неизправност...

 

И не знам точно какво ми става.

Преди време открих ключа,

но забравих на къщата адреса.

 

На чужд адрес неканена живея,

заобиколена от фитили дребни като мен;

не мога за прегръдка да помоля,

защото ще ме взривят те за по-малко и от ден.

 

Само да намеря къщата отново,

без някой ключа ми да открадне подло;

и само една прегръдка да получа от човека близък,

ще ми мине всичко и без барутен писък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вая ВИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...