30 нояб. 2008 г., 21:44

Смърт

752 0 4
Живот изгаря в пламъка последен, остава само вредният дим, слят с мрака, отива си животът, земята гладна чака още едно тяло да прегърне и мъката човешка в пир свой да превърне. Пада още един фас, живот може би изгорял, след него остава само пушекът и черен облак печал, ще се разсее облакът и миризмата с него ще си отиде, че тук човек е живял и до скоро с огъня на дните си е димял, че до скоро бъдеще се градеше, но то умря и история остави, а колко светло беше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...