Смърт
Живот изгаря в пламъка последен, остава само вредният дим, слят с мрака, отива си животът, земята гладна чака още едно тяло да прегърне и мъката човешка в пир свой да превърне. Пада още един фас, живот може би изгорял, след него остава само пушекът и черен облак печал, ще се разсее облакът и миризмата с него ще си отиде, че тук човек е живял и до скоро с огъня на дните си е димял, че до скоро бъдеще се градеше, но то умря и история остави, а колко светло беше.
