Nov 30, 2008, 9:44 PM

Смърт 

  Poetry
598 0 4
Живот изгаря в пламъка последен,
остава само вредният дим, слят с мрака,
отива си животът, земята гладна чака
още едно тяло да прегърне
и мъката човешка в пир свой да превърне.
Пада още един фас,
живот може би изгорял,
след него остава само пушекът
и черен облак печал,
ще се разсее облакът
и миризмата с него ще си отиде,
че тук човек е живял
и до скоро с огъня на дните си е димял,
че до скоро бъдеще се градеше,
но то умря и история остави,
а колко светло беше.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??