Живот изгаря в пламъка последен,
остава само вредният дим, слят с мрака,
отива си животът, земята гладна чака
още едно тяло да прегърне
и мъката човешка в пир свой да превърне.
Пада още един фас,
живот може би изгорял,
след него остава само пушекът
и черен облак печал,
ще се разсее облакът
и миризмата с него ще си отиде,
че тук човек е живял ...