15 июл. 2009 г., 11:02

Смърт 

  Поэзия
406 0 3

                    СМЪРТ

 

Два пъти ме прегръща в минен забой.

Два пъти ме целува в горящи гори.

Два пъти от мен в пожари направи герой.

Седмия път ме стресна заспал пред зори.

 

Няма да ти се дам, Смърт, нямаш лице!

Малка си още – не пораснала за мене.

Нямаш ги шепите за моето сърце.

Слаби са оковите, духът - не сломен е.

 

Още очите ми търсят звездите.

Мълнии ми правят път към небето.

Още брат ме наричат орлите.

 

… До колене ми е още морето.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??