Смърт
СМЪРТ
Два пъти ме прегръща в минен забой.
Два пъти ме целува в горящи гори.
Два пъти от мен в пожари направи герой.
Седмия път ме стресна заспал пред зори.
Няма да ти се дам, Смърт, нямаш лице!
Малка си още – не пораснала за мене.
Нямаш ги шепите за моето сърце.
Слаби са оковите, духът - не сломен е.
Още очите ми търсят звездите.
Мълнии ми правят път към небето.
Още брат ме наричат орлите.
… До колене ми е още морето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
