СМЪРТ
Два пъти ме прегръща в минен забой.
Два пъти ме целува в горящи гори.
Два пъти от мен в пожари направи герой.
Седмия път ме стресна заспал пред зори.
Няма да ти се дам, Смърт, нямаш лице!
Малка си още – не пораснала за мене.
Нямаш ги шепите за моето сърце.
Слаби са оковите, духът - не сломен е.
Още очите ми търсят звездите.
Мълнии ми правят път към небето.
Още брат ме наричат орлите.
… До колене ми е още морето.
© Мимо Николов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
