25 мая 2017 г., 11:22

Смърт по принуда

1.2K 3 8

 

 

Някой се цели в Европа.

Стреля... и жертвата пада.

Кратки сърдечни синкопи...

Гледаме филм безпощаден.

 

Или сънуваме... Боже,

всички ли сме малодушни,

болни от психо-тревожност

и от бездумна послушност?

 

Някой се цели. Злодеят

сее страха като жито.

Кълнове рижи люлее

ужасът с нокти прикрити.

 

Страшно е. Пак камикадзе

в нас ще взриви умовете.

Стих на поет ще разкаже

черния ден във куплети.

 

Но епизодът брутален

трябва да ни събуди.

Нека Европа пожалим.

Стига и смърт по принуда!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Пепи! Ужасът наистина ни застига и е много страшно, като си помисля за бъдещето на децата ни...
  • Ужасно е това, което става! Тръпки ме побиват! Поздравления за творбата, Мария!
  • Благодаря, че заставате зад мен и стиха ми като майки, момичета! Дано наистина Бог пази децата ни!
  • Страшно е!
  • Трудно е да коментирам емоциите, които ме връхлетяха прочитайки стихът ти Мария, дано Бог да пази децата ни! Поздравления за таланта!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...