25 may 2017, 11:22

Смърт по принуда

  Poesía » Civil
1.2K 3 8

 

 

Някой се цели в Европа.

Стреля... и жертвата пада.

Кратки сърдечни синкопи...

Гледаме филм безпощаден.

 

Или сънуваме... Боже,

всички ли сме малодушни,

болни от психо-тревожност

и от бездумна послушност?

 

Някой се цели. Злодеят

сее страха като жито.

Кълнове рижи люлее

ужасът с нокти прикрити.

 

Страшно е. Пак камикадзе

в нас ще взриви умовете.

Стих на поет ще разкаже

черния ден във куплети.

 

Но епизодът брутален

трябва да ни събуди.

Нека Европа пожалим.

Стига и смърт по принуда!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи! Ужасът наистина ни застига и е много страшно, като си помисля за бъдещето на децата ни...
  • Ужасно е това, което става! Тръпки ме побиват! Поздравления за творбата, Мария!
  • Благодаря, че заставате зад мен и стиха ми като майки, момичета! Дано наистина Бог пази децата ни!
  • Страшно е!
  • Трудно е да коментирам емоциите, които ме връхлетяха прочитайки стихът ти Мария, дано Бог да пази децата ни! Поздравления за таланта!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....