25 may 2017, 11:22

Смърт по принуда

  Poesía » Civil
1.2K 3 8

 

 

Някой се цели в Европа.

Стреля... и жертвата пада.

Кратки сърдечни синкопи...

Гледаме филм безпощаден.

 

Или сънуваме... Боже,

всички ли сме малодушни,

болни от психо-тревожност

и от бездумна послушност?

 

Някой се цели. Злодеят

сее страха като жито.

Кълнове рижи люлее

ужасът с нокти прикрити.

 

Страшно е. Пак камикадзе

в нас ще взриви умовете.

Стих на поет ще разкаже

черния ден във куплети.

 

Но епизодът брутален

трябва да ни събуди.

Нека Европа пожалим.

Стига и смърт по принуда!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи! Ужасът наистина ни застига и е много страшно, като си помисля за бъдещето на децата ни...
  • Ужасно е това, което става! Тръпки ме побиват! Поздравления за творбата, Мария!
  • Благодаря, че заставате зад мен и стиха ми като майки, момичета! Дано наистина Бог пази децата ни!
  • Страшно е!
  • Трудно е да коментирам емоциите, които ме връхлетяха прочитайки стихът ти Мария, дано Бог да пази децата ни! Поздравления за таланта!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...