Смърт по принуда
Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже,
всички ли сме малодушни,
болни от психо-тревожност
и от бездумна послушност?
Някой се цели. Злодеят
сее страха като жито.
Кълнове рижи люлее
ужасът с нокти прикрити.
Страшно е. Пак камикадзе
в нас ще взриви умовете.
Стих на поет ще разкаже
черния ден във куплети.
Но епизодът брутален
трябва да ни събуди.
Нека Европа пожалим.
Стига и смърт по принуда!
© Мария Панайотова All rights reserved.
