3 февр. 2008 г., 12:48

Смъртта

1K 0 1

                                СМЪРТТА

 

 

Очите ми виждат вечен мрак!

Къде отлитна моята душа? - Не зная!!!

Но зная, няма да се върна пак тука!

Всички се молят там да не съм сама!

 

В гроба положено е моето тяло,

не ще се радвам аз вече на света,

сърцето ми, запазило се цяло,

потънало е нейде в тишина.

 

Да, може би това е да си вечен -

да умра тъй млада, без вина,

моят кратък живот не беше грешен!

Покланят се пред гроба ми с истинска тъга!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Дафинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...