3.02.2008 г., 12:48

Смъртта

Поезия » Друга

1K 0 1

СМЪРТТА

Очите ми виждат вечен мрак!

Къде отлитна моята душа? - Не зная!!!

Но зная, няма да се върна пак тука!

Всички се молят там да не съм сама!

В гроба положено е моето тяло,

не ще се радвам аз вече на света,

сърцето ми, запазило се цяло,

потънало е нейде в тишина.

Да, може би това е да си вечен -

да умра тъй млада, без вина,

моят кратък живот не беше грешен!

Покланят се пред гроба ми с истинска тъга!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

generala_m3 (Мариян Методиев)

Колкото тъжно,два пъти по-прекрасно!Браво на теб

2008-02-03T12:52:28+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0