3.02.2008 г., 12:48

Смъртта

Поезия » Друга

1K 0 1

СМЪРТТА

Очите ми виждат вечен мрак!

Къде отлитна моята душа? - Не зная!!!

Но зная, няма да се върна пак тука!

Всички се молят там да не съм сама!

В гроба положено е моето тяло,

не ще се радвам аз вече на света,

сърцето ми, запазило се цяло,

потънало е нейде в тишина.

Да, може би това е да си вечен -

да умра тъй млада, без вина,

моят кратък живот не беше грешен!

Покланят се пред гроба ми с истинска тъга!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

generala_m3 (Мариян Методиев)

Колкото тъжно,два пъти по-прекрасно!Браво на теб

2008-02-03T12:52:28+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0