8 февр. 2008 г., 21:57

Смъртта е изпуснато хвърчило 

  Поэзия » Другая
642 0 2
 

Смъртта е изпуснато хвърчило.

Политнало с невинност на дете.

Очите му за хората са страшни.

Те виждат в него своите грехове.

Не се страхувай ти да следваш пътя!

Живота с греховете си обичай!

Хвърчилото с живота ти препуска.

С  най-нежната усмивка на лицето  

ще те плени и ще политнеш към небето.

 

********

Дълго се страхувах да ти пиша.

Дълго гоних влакове за никъде.

Дълго бягах от спомени.

Дълго сълзите се ронеха.

Дълго днес мислих, дали!?

Дълго ще ме обичаш и ти!?

Дълго... Няма да мога!

Дълго... Няма да искам!

Дълго тревогата в мен да стискам.

Дълго време много болеше.

Дълго кръвта ми кипеше.

Дълго, но днес ще скъся дължината.

Кратко сбогуване с вината!

 

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...Хвърчилото с живота ти препуска...!!!
    Браво, Радка! Смъртта и живота вървят ръка за ръка...
    с много обич! Прекрасен стих.
  • Браво Само едно подобаващо заглавие му липсва. Ако му сложиш, уверявам те, много повече хора ще го прочетат и оценят подобаващо.
Предложения
: ??:??