Смъртта е изпуснато хвърчило
Смъртта е изпуснато хвърчило.
Политнало с невинност на дете.
Очите му за хората са страшни.
Те виждат в него своите грехове.
Не се страхувай ти да следваш пътя!
Живота с греховете си обичай!
Хвърчилото с живота ти препуска.
С най-нежната усмивка на лицето
ще те плени и ще политнеш към небето.
********
Дълго се страхувах да ти пиша.
Дълго гоних влакове за никъде.
Дълго бягах от спомени.
Дълго сълзите се ронеха.
Дълго днес мислих, дали!?
Дълго ще ме обичаш и ти!?
Дълго... Няма да мога!
Дълго... Няма да искам!
Дълго тревогата в мен да стискам.
Дълго време много болеше.
Дълго кръвта ми кипеше.
Дълго, но днес ще скъся дължината.
Кратко сбогуване с вината!
© Радка Иванова All rights reserved.
Само едно подобаващо заглавие му липсва. Ако му сложиш, уверявам те, много повече хора ще го прочетат и оценят подобаващо.