Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.

В стих те написах, пях те и изплаках,
тъгата си превърнах в звезден флаг.
С мен страда от безсъние и мрака,
разлюбва ме, за да се влюби пак.

Три капчици отрова. За разкош са,
та дваж по-ценна живата вода,
да бъде, щом разрошена и боса,
аз нявга си отида. По реда.

А ти помни ме тиха, нежна, дива,
три ноти блус – изгарящ от любов.
И с лудостта (виж колко ми отива).
Да ми прости светът не е готов.

Поезията моя не чети я!
Клиничната картина в нея крих.
Животът щом обичаш е магия.
Смъртта е само недописан стих.

https://youtu.be/GYGpGv3HU9A?si=37YJYMayLnRCPHuS