22.08.2024 г., 0:14  

Смъртта е само недописан стих

452 4 0

Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.

 

В стих те написах, пях те и изплаках,
тъгата си превърнах в звезден флаг.
С мен страда от безсъние и мрака,
разлюбва ме, за да се влюби пак.

 

Три капчици отрова. За разкош са,
та дваж по-ценна живата вода,
да бъде, щом разрошена и боса,
аз нявга си отида. По реда.

 

А ти помни ме тиха, нежна, дива,
три ноти блус – изгарящ от любов.
И с лудостта (виж колко ми отива).
Да ми прости светът не е готов.

 

Поезията моя не чети я!
Клиничната картина в нея крих.
Животът щом обичаш е магия.
Смъртта е само недописан стих.

 

 

https://youtu.be/GYGpGv3HU9A?si=37YJYMayLnRCPHuS

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...