22.08.2024 г., 0:14  

Смъртта е само недописан стих

451 4 0

Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.

 

В стих те написах, пях те и изплаках,
тъгата си превърнах в звезден флаг.
С мен страда от безсъние и мрака,
разлюбва ме, за да се влюби пак.

 

Три капчици отрова. За разкош са,
та дваж по-ценна живата вода,
да бъде, щом разрошена и боса,
аз нявга си отида. По реда.

 

А ти помни ме тиха, нежна, дива,
три ноти блус – изгарящ от любов.
И с лудостта (виж колко ми отива).
Да ми прости светът не е готов.

 

Поезията моя не чети я!
Клиничната картина в нея крих.
Животът щом обичаш е магия.
Смъртта е само недописан стих.

 

 

https://youtu.be/GYGpGv3HU9A?si=37YJYMayLnRCPHuS

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...