20 февр. 2024 г., 08:39

Смъртта му е вдовица

548 0 2

/151 години от гибелта на Васил Левски/

 

Той не търсеше покой.

Тя с друг мина под венчило –

за жених си взе мъж – негерой.

За невеста той – бесило.

 

Тя получи своя дял.

Той заложи си главата

и загуби я – без жал.

Но спечели Свободата.

 

Сам, без дом, деца, жена

той прие смъртта – венчило.

Днес живее – в светлина.         

Плаче черното бесило.

 


Източник: http://www.bgnow.eu/at/85480

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...