20.02.2024 г., 8:39

Смъртта му е вдовица

555 0 2

/151 години от гибелта на Васил Левски/

 

Той не търсеше покой.

Тя с друг мина под венчило –

за жених си взе мъж – негерой.

За невеста той – бесило.

 

Тя получи своя дял.

Той заложи си главата

и загуби я – без жал.

Но спечели Свободата.

 

Сам, без дом, деца, жена

той прие смъртта – венчило.

Днес живее – в светлина.         

Плаче черното бесило.

 


Източник: http://www.bgnow.eu/at/85480

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...