20.02.2024 г., 8:39

Смъртта му е вдовица

551 0 2

/151 години от гибелта на Васил Левски/

 

Той не търсеше покой.

Тя с друг мина под венчило –

за жених си взе мъж – негерой.

За невеста той – бесило.

 

Тя получи своя дял.

Той заложи си главата

и загуби я – без жал.

Но спечели Свободата.

 

Сам, без дом, деца, жена

той прие смъртта – венчило.

Днес живее – в светлина.         

Плаче черното бесило.

 


Източник: http://www.bgnow.eu/at/85480

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...