Смъртта на цветовете

Разказвам за един неочаквано прекаран следобед, след необичайно запознанство. Седях си в основата на дебел бор в морската градина, четейки някаква книжка, когато чух китарен звън. Проследих мелодията до един мъж с впечатляваща брада, седнал на бордюра до пейка на 10-тина метра от мен. Напълно нетипично за мен, водена от необясним порив, отидох и седнах до него. Той предложи да ми свие цигара. Изпуших я докато слушах една след друга авторските му мелодии. Взехме си бири и слязохме на плажа, където останахме и дълго след залеза, унесени в дълги разговори прескачащи между дълбоки размисли и забавни истории. Разделихме се в последния нощен автобус, където ми написа номера си с послание на гърба на билетчето. Три години по-късно - още го пазя. Така и не съм го срещнала повторно. :)