23.12.2018 г., 12:37  

Смъртта на цветовете

525 0 0

Вечност-време трупани,
за миг само обрулваш
от короната ми, ветре,
пожълтели листи гняв.

 

Заменям есенен килим 
с ноемврийски морски бряг,
където споделяме хмелена глътка
под мелодичния залез с приятел брадат.
Лилава абстракция цветовете поглъща.
Аз и моят другар непознат
празнуваме тяхната смърт
с последна цигарена дръпка
и потъваме в лунния мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Разказвам за един неочаквано прекаран следобед, след необичайно запознанство. Седях си в основата на дебел бор в морската градина, четейки някаква книжка, когато чух китарен звън. Проследих мелодията до един мъж с впечатляваща брада, седнал на бордюра до пейка на 10-тина метра от мен. Напълно нетипично за мен, водена от необясним порив, отидох и седнах до него. Той предложи да ми свие цигара. Изпуших я докато слушах една след друга авторските му мелодии. Взехме си бири и слязохме на плажа, където останахме и дълго след залеза, унесени в дълги разговори прескачащи между дълбоки размисли и забавни истории. Разделихме се в последния нощен автобус, където ми написа номера си с послание на гърба на билетчето. Три години по-късно - още го пазя. Така и не съм го срещнала повторно. :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...