Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход
към действие ново в живота,
и пътят не свършва, на ход е
душата - изсвирена нота.
Застина клошарят усмихнат,
невиждан и чужд за мнозина,
във ладия стара притихнал,
реката с лодкаря премина...
© Иван Димитров Все права защищены