Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход
към действие ново в живота,
и пътят не свършва, на ход е
душата - изсвирена нота.
Застина клошарят усмихнат,
невиждан и чужд за мнозина,
във ладия стара притихнал,
реката с лодкаря премина...
© Иван Димитров All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
