10 янв. 2008 г., 01:16

Смъртта на стиха...

2.2K 0 17
 

Един стих виеше

пред вратата на спомена

и искаше да го нахраня

със мечти...

 

Еди стих умря

пред вратата на спомена,

защото от мечтите ми

си бе отишъл ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрав!!!
  • След като го прочетох ми се струва невероятно да не се роди и друг стих.Красиво.
  • За жалост повечето стихове се раждат от самотата и тъгата.Много е хубаво и оригинално.
  • Роси, не позволявай стиховете да умират.. пишеш много хубаво, продължавай да твориш, защото има кой да му се наслаждава!
  • Тъжно, но красиво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....