Смъртта на стиха...

Poetry » Other

2.2K 0 17

Един стих виеше

пред вратата на спомена

и искаше да го нахраня

със мечти...

Еди стих умря

пред вратата на спомена,

защото от мечтите ми

си бе отишъл ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mishona_art (Анелия Шишкова)

поздрав!!!

2008-02-28T13:40:31+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

След като го прочетох ми се струва невероятно да не се роди и друг стих.Красиво.

2008-02-26T14:43:51+02:00
haos_1967 (Емил Никифорв)

За жалост повечето стихове се раждат от самотата и тъгата.Много е хубаво и оригинално.

2008-02-11T17:32:55+02:00
veil (Далия)

Роси, не позволявай стиховете да умират.. пишеш много хубаво, продължавай да твориш, защото има кой да му се наслаждава!

2008-01-21T18:15:24+02:00
sulza (Сълза)

Тъжно, но красиво!

2008-01-21T12:57:31+02:00