10 ene 2008, 1:16

Смъртта на стиха...

  Poesía » Otra
2.2K 0 17
 

Един стих виеше

пред вратата на спомена

и искаше да го нахраня

със мечти...

 

Еди стих умря

пред вратата на спомена,

защото от мечтите ми

си бе отишъл ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздрав!!!
  • След като го прочетох ми се струва невероятно да не се роди и друг стих.Красиво.
  • За жалост повечето стихове се раждат от самотата и тъгата.Много е хубаво и оригинално.
  • Роси, не позволявай стиховете да умират.. пишеш много хубаво, продължавай да твориш, защото има кой да му се наслаждава!
  • Тъжно, но красиво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...