10 ene 2008, 1:16

Смъртта на стиха...

  Poesía » Otra
2.2K 0 17
 

Един стих виеше

пред вратата на спомена

и искаше да го нахраня

със мечти...

 

Еди стих умря

пред вратата на спомена,

защото от мечтите ми

си бе отишъл ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздрав!!!
  • След като го прочетох ми се струва невероятно да не се роди и друг стих.Красиво.
  • За жалост повечето стихове се раждат от самотата и тъгата.Много е хубаво и оригинално.
  • Роси, не позволявай стиховете да умират.. пишеш много хубаво, продължавай да твориш, защото има кой да му се наслаждава!
  • Тъжно, но красиво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...