10.01.2008 г., 1:16 ч.

Смъртта на стиха... 

  Поезия » Друга
5.0 / 12
1885 0 17
 

Един стих виеше

пред вратата на спомена

и искаше да го нахраня

със мечти...

 

Еди стих умря

пред вратата на спомена,

защото от мечтите ми

си бе отишъл ти.

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Когато се родих като вода, болеше ме от спомена за извор, от който бликнах първо в светлина, а после...
  • Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...
  • Сънувам баща си по тъмните нощи. Отново ми идва във къщи на гости. Той сигурно носи божествени пощи,...

Още произведения »