10.01.2008 г., 1:16

Смъртта на стиха...

2.2K 0 17
 

Един стих виеше

пред вратата на спомена

и искаше да го нахраня

със мечти...

 

Еди стих умря

пред вратата на спомена,

защото от мечтите ми

си бе отишъл ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрав!!!
  • След като го прочетох ми се струва невероятно да не се роди и друг стих.Красиво.
  • За жалост повечето стихове се раждат от самотата и тъгата.Много е хубаво и оригинално.
  • Роси, не позволявай стиховете да умират.. пишеш много хубаво, продължавай да твориш, защото има кой да му се наслаждава!
  • Тъжно, но красиво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....