1 янв. 2018 г., 19:48

Смъртта ни прегръщаше бавно

562 0 2

След дългата битка с теб двама...

лежахме ранени в калта... 

смъртта ни прегръщаше бавно...

шептеше ни ледни слова...

 

но въпреки всичката болка...

но въпреки раните, аз...

успях... на крака се изправих...

успях... и преборих смъртта...

 

Не значи ли туй, че спечелих?

трупът лежѝ там в калтà...

Не значи ли туй, че загуби?

Щом аз над трупа ти стоя...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиховете ти имат хубав ритъм. Но, четейки това, някак повече ми допада така:
    Не значи ли туй, че спечелих?
    трупът лежѝ там вЪВ калтà...
    Не значи ли туй, че загуби?
    Щом аз над трупа ти стоя...

    Поздрави!
  • Значи! ЧНГ! Много ми се иска времето на битки и трупове да свърши! Много! ЧНГ, мило момче!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...