Смъртта ни прегръщаше бавно

Jan 1, 2018, 7:48 PM

Poetry » Phylosophy

395 0 2

След дългата битка с теб двама...

лежахме ранени в калта...

смъртта ни прегръщаше бавно...

шептеше ни ледни слова...

но въпреки всичката болка...

но въпреки раните, аз...

успях... на крака се изправих...

успях... и преборих смъртта...

Не значи ли туй, че спечелих?

трупът лежѝ там в калтà...

Не значи ли туй, че загуби?

Щом аз над трупа ти стоя...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

AnaMarina (Яна)

2018-01-10T14:49:13+02:00

Стиховете ти имат хубав ритъм. Но, четейки това, някак повече ми допада така:
Не значи ли туй, че спечелих?
трупът лежѝ там вЪВ калтà...
Не значи ли туй, че загуби?
Щом аз над трупа ти стоя...

Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-02T08:06:05+02:00

Значи! ЧНГ! Много ми се иска времето на битки и трупове да свърши! Много! ЧНГ, мило момче!