Адриан (Андрей Андреев)
24 275

1.01.2018 г., 19:48

Смъртта ни прегръщаше бавно

Поезия » Философска

557 0 2

След дългата битка с теб двама...

лежахме ранени в калта...

смъртта ни прегръщаше бавно...

шептеше ни ледни слова...

но въпреки всичката болка...

но въпреки раните, аз...

успях... на крака се изправих...

успях... и преборих смъртта...

Не значи ли туй, че спечелих?

трупът лежѝ там в калтà...

Не значи ли туй, че загуби?

Щом аз над трупа ти стоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

AnaMarina (Яна)

Стиховете ти имат хубав ритъм. Но, четейки това, някак повече ми допада така:
Не значи ли туй, че спечелих?
трупът лежѝ там вЪВ калтà...
Не значи ли туй, че загуби?
Щом аз над трупа ти стоя...

Поздрави!

2018-01-10T14:49:13+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Значи! ЧНГ! Много ми се иска времето на битки и трупове да свърши! Много! ЧНГ, мило момче!

2018-01-02T08:06:05+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0