Смъртта ни прегръщаше бавно

Poesía » Filosófica

558 0 2

След дългата битка с теб двама...

лежахме ранени в калта...

смъртта ни прегръщаше бавно...

шептеше ни ледни слова...

но въпреки всичката болка...

но въпреки раните, аз...

успях... на крака се изправих...

успях... и преборих смъртта...

Не значи ли туй, че спечелих?

трупът лежѝ там в калтà...

Не значи ли туй, че загуби?

Щом аз над трупа ти стоя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AnaMarina (Яна)

Стиховете ти имат хубав ритъм. Но, четейки това, някак повече ми допада така:
Не значи ли туй, че спечелих?
трупът лежѝ там вЪВ калтà...
Не значи ли туй, че загуби?
Щом аз над трупа ти стоя...

Поздрави!

2018-01-10T14:49:13+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Значи! ЧНГ! Много ми се иска времето на битки и трупове да свърши! Много! ЧНГ, мило момче!

2018-01-02T08:06:05+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0