Снегът на спомена

28 янв. 2008 г., 18:13

Поэзия

660 0 1

Снегът на спомена в косите наваля,

сто години вече те обичам сякаш.

Сто живота съм живяла досега,

и във всеки все по теб горях.

Стотици грешки ти прощавах,

а ти стотици сълзи ми дари.

Снегът на спомена в сърцето наваля,

там ще пазя любовта за още сто живота идни.

Сто живота, и всеки миг е спомен,

пазещ една любов, на снеговете устояла.

Сто живота, а още те обичам...

Снегът на спомена в косите наваля...