Снегът на спомена
Снегът на спомена в косите наваля,
сто години вече те обичам сякаш.
Сто живота съм живяла досега,
и във всеки все по теб горях.
Стотици грешки ти прощавах,
а ти стотици сълзи ми дари.
Снегът на спомена в сърцето наваля,
там ще пазя любовта за още сто живота идни.
Сто живота, и всеки миг е спомен,
пазещ една любов, на снеговете устояла.
Сто живота, а още те обичам...
Снегът на спомена в косите наваля...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Стефанова Все права защищены
