Снегът на спомена в косите наваля,
сто години вече те обичам сякаш.
Сто живота съм живяла досега,
и във всеки все по теб горях.
Стотици грешки ти прощавах,
а ти стотици сълзи ми дари.
Снегът на спомена в сърцето наваля,
там ще пазя любовта за още сто живота идни.
Сто живота, и всеки миг е спомен,
пазещ една любов, на снеговете устояла.
Сто живота, а още те обичам...
Снегът на спомена в косите наваля...
© Илияна Стефанова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
