Снегът затрупал е пътеката
Снегът затрупал е пътеката
от твоя дом до моя дом,
край нея тягостно дърветата
са свели клони мълчешком.
Студенина и хлад обгръщат
измръзналите ни души,
ръцете ни не се прегръщат -
студът мостовете руши.
Неразбираеми, ненужни
са мислите ни в този час
и сме объркани и чужди
след преживяното от нас.
Снегът затрупал е пътеките
от твоя дом до моя дом,
а ние лутаме се в преспите
и търсиме се мълчешком.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
