Снегът затрупал е пътеката
Снегът затрупал е пътеката
от твоя дом до моя дом,
край нея тягостно дърветата
са свели клони мълчешком.
Студенина и хлад обгръщат
измръзналите ни души,
ръцете ни не се прегръщат -
студът мостовете руши.
Неразбираеми, ненужни
са мислите ни в този час
и сме объркани и чужди
след преживяното от нас.
Снегът затрупал е пътеките
от твоя дом до моя дом,
а ние лутаме се в преспите
и търсиме се мълчешком.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
