Снегът затрупал е пътеката
от твоя дом до моя дом,
край нея тягостно дърветата
са свели клони мълчешком.
Студенина и хлад обгръщат
измръзналите ни души,
ръцете ни не се прегръщат -
студът мостовете руши.
Неразбираеми, ненужни
са мислите ни в този час
и сме объркани и чужди
след преживяното от нас.
Снегът затрупал е пътеките
от твоя дом до моя дом,
а ние лутаме се в преспите
и търсиме се мълчешком.
© Дорика Цачева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
