25 дек. 2009 г., 22:41

Снежен ковчег

870 0 0

Бяла и студена зима
клони поклонили се от сняг
а небето бяло вместо синьо
всичко тъне в снежен мрак

Скреж по старите стъкла
и ледени висулки по перваза
а далечината губи се в мъгла
мъгла откраднала пейзажа

По улиците оживени вечно
вече няма жив човек
дори в далечината недалечна
няма даже силует

Снежинка след снежинка
трупат се във снежното си одеяло
във въздуха ни птица ни калинка
тук сякаш времето е спряло

А ти гледаш тази обаятелна картина
но не виждаш снежния човек
той беше там,  но си замина
зимата погреба го във снежния ковчег

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...