25 дек. 2009 г., 22:41

Снежен ковчег

864 0 0

Бяла и студена зима
клони поклонили се от сняг
а небето бяло вместо синьо
всичко тъне в снежен мрак

Скреж по старите стъкла
и ледени висулки по перваза
а далечината губи се в мъгла
мъгла откраднала пейзажа

По улиците оживени вечно
вече няма жив човек
дори в далечината недалечна
няма даже силует

Снежинка след снежинка
трупат се във снежното си одеяло
във въздуха ни птица ни калинка
тук сякаш времето е спряло

А ти гледаш тази обаятелна картина
но не виждаш снежния човек
той беше там,  но си замина
зимата погреба го във снежния ковчег

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...