25.12.2009 г., 22:41

Снежен ковчег

862 0 0

Бяла и студена зима
клони поклонили се от сняг
а небето бяло вместо синьо
всичко тъне в снежен мрак

Скреж по старите стъкла
и ледени висулки по перваза
а далечината губи се в мъгла
мъгла откраднала пейзажа

По улиците оживени вечно
вече няма жив човек
дори в далечината недалечна
няма даже силует

Снежинка след снежинка
трупат се във снежното си одеяло
във въздуха ни птица ни калинка
тук сякаш времето е спряло

А ти гледаш тази обаятелна картина
но не виждаш снежния човек
той беше там,  но си замина
зимата погреба го във снежния ковчег

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...