Снежен ковчег
Бяла и студена зима
клони поклонили се от сняг
а небето бяло вместо синьо
всичко тъне в снежен мрак
Скреж по старите стъкла
и ледени висулки по перваза
а далечината губи се в мъгла
мъгла откраднала пейзажа
По улиците оживени вечно
вече няма жив човек
дори в далечината недалечна
няма даже силует
Снежинка след снежинка
трупат се във снежното си одеяло
във въздуха ни птица ни калинка
тук сякаш времето е спряло
А ти гледаш тази обаятелна картина
но не виждаш снежния човек
той беше там, но си замина
зимата погреба го във снежния ковчег
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Всички права запазени