Снежен ковчег

Бяла и студена зима
клони поклонили се от сняг
а небето бяло вместо синьо
всичко тъне в снежен мрак

Скреж по старите стъкла
и ледени висулки по перваза
а далечината губи се в мъгла
мъгла откраднала пейзажа

По улиците оживени вечно
вече няма жив човек
дори в далечината недалечна
няма даже силует

Снежинка след снежинка
трупат се във снежното си одеяло
във въздуха ни птица ни калинка
тук сякаш времето е спряло

А ти гледаш тази обаятелна картина
но не виждаш снежния човек
той беше там,  но си замина
зимата погреба го във снежния ковчег