21 дек. 2019 г., 17:44

Снежен стих

759 0 2

В планината, затрупани хали

издишат парите от оловни факли,

а снегът, покрил стъпките им,

пази тайната на предишните дни.

 

Да нагазим в снежен оазис,

ефирен ангелически бряг,

и по природен закон, заслон

да намерим от неравен дуел...

 

Няма епически сблъсъци,

но сила над нас ни приканва

да отворим очи и смутени

да станем част от снежен елит.

 

Бели бистрици сетивата ни сепват!

Заскрежени била потреперват

под искрящия дъжд от бели петна,

а тишината пак звучи като константа.

 

 

София, 21.12.2019 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...