Dec 21, 2019, 5:44 PM

Снежен стих

758 0 2

В планината, затрупани хали

издишат парите от оловни факли,

а снегът, покрил стъпките им,

пази тайната на предишните дни.

 

Да нагазим в снежен оазис,

ефирен ангелически бряг,

и по природен закон, заслон

да намерим от неравен дуел...

 

Няма епически сблъсъци,

но сила над нас ни приканва

да отворим очи и смутени

да станем част от снежен елит.

 

Бели бистрици сетивата ни сепват!

Заскрежени била потреперват

под искрящия дъжд от бели петна,

а тишината пак звучи като константа.

 

 

София, 21.12.2019 г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...