Dec 21, 2019, 5:44 PM

Снежен стих

762 0 2

В планината, затрупани хали

издишат парите от оловни факли,

а снегът, покрил стъпките им,

пази тайната на предишните дни.

 

Да нагазим в снежен оазис,

ефирен ангелически бряг,

и по природен закон, заслон

да намерим от неравен дуел...

 

Няма епически сблъсъци,

но сила над нас ни приканва

да отворим очи и смутени

да станем част от снежен елит.

 

Бели бистрици сетивата ни сепват!

Заскрежени била потреперват

под искрящия дъжд от бели петна,

а тишината пак звучи като константа.

 

 

София, 21.12.2019 г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...