Снежинка
Топлината на думите ти
е една малка звездичка
дълбоко в сърцето ми
и пита за теб.
Тъмнината на мислите,
светлината на чувствата -
малък изгрев човешки
и много неземен.
Ако някой ме пита
какво е в душата ми
бих помислила тъкмо
за теб и за мен.
И няма нищо да кажа,
вътре ще пея.
Ти ще ми светиш,
а аз ще съм мрак.
Късно вечер отново
за теб ще мечтая
като топла снежинка
в зимни бели ръце.
Птиче - пясъчен вятър,
изваял ни спомен,
влюбен в крехък
часовничен
звън на сърце и
подпрял ни на облак
от звуци и сън...
Зимно време си моето слънце.
Нощно време звезда си.
Сянкодъжд през деня.
Няма дълго да мисля,
няма дълго да пея.
Само докато
се разтопя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
